Кратък преглед

Митата в търговията и свързаната с тях несигурност са сред причините за силното вариране на икономическата активност през първата половина на 2025 г., с ефекти на изпреварване, особено в Ирландия. Очаква се отзвучаването на тези фактори през второто полугодие да доведе до още променливост, размиваща сигналите на базовата инерция на икономиката на еврозоната. Всъщност, ако се абстрахираме от волатилността, дължаща се на вариращите данни от Ирландия, икономическият растеж в останалата част на еврозоната беше по-стабилен и се очаква да остане такъв през втората половина на годината. Макар че новото търговско споразумение между САЩ и ЕС предвижда по-високи мита върху износа от еврозоната за САЩ, то допринесе за намаляване на несигурността по отношение на търговските политики. Прогнозира се икономическият растеж в еврозоната да се засили по-късно през прогнозния период благодарение на редица фактори. Нарастване на реалните заплати и заетостта, както и новите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, главно в Германия, би трябвало да стимулират вътрешното търсене в еврозоната. Освен това се смята, че по-малко рестриктивните условия за финансиране, основно в отражение на неотдавнашните решения по паричната политика, и възстановяване на външното търсене през 2027 г. също ще допринесат за перспективата за растежа. Прогнозира се средногодишният растеж на реалния БВП да бъде 1,2% през 2025 г., 1,0% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни 2025 г. перспективата за прираста на БВП е ревизирана нагоре с 0,3 процентни пункта за 2025 г. поради по-добри от очакваното постъпващи данни и инерционен ефект от ревизии на предишни данни. Тъй като не всички изненадващи данни са свързани с по-силно от предвижданото преди изпреварващо засилване на икономическата активност, смята се, че те ще бъдат само частично неутрализирани през второто полугодие. Поскъпването на еврото и отслабналото външно търсене, свързано отчасти с малко по-високите мита спрямо допусканото в юнските прогнози, доведоха до низходяща ревизия за 2026 г. в размер на 0,1 процентни пункта. Прогнозата за инфлацията за 2027 г. остава непроменена.^[1]

Перспективата за инфлацията е в съответствие с нейното стабилизиране около средносрочното целево равнище от 2%. Предвижда се общата инфлация, измерена с Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се задържи без промяна, на ниво около 2%, до края на 2025 г., а след това да намалее до 1,7% през 2026 г. и отново да се повиши до 1,9% през 2027 г. Спадът през 2026 г. е обусловен от по-нататъшно постепенно отслабване на неенергийните компоненти, докато инфлацията на енергийните цени се очаква да остане променлива, но да се покачва в хода на прогнозния период, отчасти поради влизането в сила на Схемата на ЕС за търговия с емисии 2 (СТЕ2) през 2027 г. Предвижда се инфлацията на храните първоначално да остане повишена, тъй като отражение ще намират забавени ефекти от предишни увеличения на международните цени на хранителните суровини, но през 2026 г. и 2027 г. да се забави до темп малко над 2%. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да намалява с отслабването на натиска от страна на заплатите, забавянето на инфлацията при услугите и отразяването на по-високия обменен курс на еврото във веригата на ценообразуване, водещо до ограничаване на инфлацията при стоките. По-слабият растеж на възнагражденията, след като вече са възстановени предишните загуби на реална заплата, съчетан с възстановяване на растежа на производителността, се очаква да доведе до значително по-бавен прираст на разходите за труд на единица продукция. В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,1 процентни пункта както за 2025 г., така и за 2026 г. поради по-високите реални и допускани цени на енергийните суровини, както и поради забавеното въздействие от по-високите международни цени на хранителните суровини, които неутрализират изцяло поскъпването на еврото. За 2027 г. се очаква да надделее отложеният ефект от поскъпването на еврото, което води до низходяща ревизия с 0,1 процентни пункта.